Историята на статуята има своите корени във френската политика. През 1865г., когато император Наполеон III е владетел на трона, академик на име Едуард Лабуле и неговите приближени измислят идеята за „статуя на свободата“, която да възхвали идеите на „великата република зад океана“. Тяхната идея е да вдъхнови обществото за идеята за отхвърлянето на монархическата система и за създаването на Френска република.
Статуята на свободата има счупени окови в краката й, в лявата й ръка си държи документ. Това символизира декларацията за независимост на американския народ. Тя носи корона от седем лъча, те символизират свободата, която се разнася на седем континента.
Скулптор на име Фредерик-Август Бартолди поема задачата да създаде статуята. На него му помага инженера Густав Айфел, създател на Айфеловата кула. В екипа участва и Морис Коеклин, който проучва различни проекти и помага на Айфел.
Бартолди е имал идеята да създаде фар за Суецкия канал във формата на колосална женска фигура, която да държи факел. Символиката на тази фигура е в светлината, която идва от Азия към запада. Той адаптира тази идея към новия проект с голям ентусиазъм, вдъхновен от моделирането на Свободата от известната картина на Делакроа „Свободата, насочваща хората“. Той базира лицето на статуята върху чертите на майка му.
Най-известната статуя в Северна Америка е създадена в чест на американския президент Гровър Кливланд. Статуята е открита на 28 октомври 1886г. С гръм на 21 оръдия, фойерверки и други тържества. Още от деня на откриването, статуята е една от първите забележителности, които идващите гости виждат. Пристанището на Ню Йорк, което стопанисва обекта, е вече символ за свобода и възможност за сбъдването на „американската мечта“.
Отзиви
Все още няма отзиви.